Dit liedje speelde ik voor het eerst voor een danscursus van Ives Moreau, voor de dans Kjustendilska râčenica. Echter is dit wel een langzaam nummer voor die stijl. Ik vermoed dat het liedje eigenlijk uit Tracië komt, of wellicht nog oostelijker.
Op die bewuste cursus zong Galina Durmushliyska dit liedje mee. De tekst sprak haar persoonlijk erg aan en zo is het in haar programma terechtgekomen. Ik heb het daarna op bijna elk concert uitgevoerd wat ik met haar had.
Снощи си Рада пристана, мъри, на едно момче далечно. Три деня пътя вървяли, мъри, на четвъртия стигнали. Качи се Рада, Радо льо, мъри, на високите чердаци. Да види Рада майка си, мъри, майка си още татко си. Не видя Рада майка си, мъри, майка си, още татко си. Най видя бели гълъби, мъри, бели гълъби хвърчаха. Рада гълъби думаше, мъри: „Гълъби, като хвърчите, не видяхте ли майка ми, мъри, майка ми, още татко ми?“ Гълъби Рада думаха, мъри, „Радо льо, бела Радо льо, като хвърчахме видяхме, мъри, майка ти, още татко ти. Майка ти двори метеше, мъри, за тебе, Радо, плачеше. Татко ти на стол седеше, мъри, червено вино пиеше.“
Snošti si Rada pristana, mâri, na edno momče dalečno. Tri denja pâtja vârvjali, mâri, na četvârtija stignali. Kači se Rada, Rado ljo, mâri, na visokite čerdaci. Da vidi Rada majka si mâri, majka si ošte tatko si. Ne vidja Rada majka si mâri, majka si, ošte tatko si. Naj vidja beli gâlâbi, mâri, beli gâlâbi hvârčaha. Rada gâlâbi dumaše mâri: „Gâlâbi, kato hvârčihte, нe vidjahte li majka mi, mâri, мajka mi, ošte tatko mi?“ Gâlâbi Rada dumaha, mâri, „Rado ljo, bela Rado ljo, кato hvârčahme vidjahme, mâri, мajka ti, ošte tatko ti. Majka ti dvori meteše, mâri, зa tebe, Rado, plačeše. Tatko ti na stol sedeše, mâri, červeno vino pieše.“
Het origineel is uitgevoerd door de zanger/accordeonist Ivan Simeonov, het arrangement en het begeleidende orkest onder leiding van Kosta Kolev.